Чупренска легенда

Чупренска легенда 

Автор: Георги Попов

Отдавна било това. Крилат змей живеел в най-дълбоката пещера край Търговище. Непристъпна била пещерата и народът я наричал Ямето. Познавали я като дълбока и непрогледна яма, от която извирала вода и правела цяло врело.

По склона на гламата от Търговище за Чупрене, змеят имал своя пътека, по която ходел нощно време. Хората не смеели да минат по тази пътека. Страхували се от прокоба. А змеят всяка нощ излизал от ямето, ходел по пътеката и правел пакости на околните села. В страшна беда изпаднали селяните. Змеят унищожавал всичко: добитък, овци или кози, каквото намери през мощта по полето. Грамаден бил змеят и някои разказвали, че когато ходел по пътеката на гламата, из очите му излизали пламъци и огньове. Криел се из гористите шубраци и чакал своята плячка, която отвличал в дълбоката пещера. Добитъкът намалял, пастирите изплашени, бързали вечер да не замръкват по кърищата.

Веднъж, било празник, на хорското сборище посред бял ден се задал тъмен облак, вихрушка се извила, забоботила земята, притъмняло небето, пръснал се от страх народът с викове и писъци. Тогава от облака се подал змеят и грабнал най-хубавата мома от село Чупрене. Грабнал момата и я отнесъл в пещерата. Слънцето отново се показало зад тъмния облак, небето станало светло и ясно. Народът плахо се връщал отново на хорището, но когато хорото се подновило, на него липсвала най-хубавата и работлива мома Благуна. Нейната сестра, с която били близначки, заронила два реда сълзи в неутешим плач. Заплакал и народът... Но Благуна никъде не открили и с тъга разбрали, че змеят я задигнал.

В пещерата имало голям чертог. Приличал на дълъг коридор със заоблени стени и сводест покрив. От двете страни течала бистра и студена вода, а по стените се виели зелени бръшляни, цветни лишеи и цели туфи от мъхове. Горски цветя с най-различни цветове украсявали ямето и пръскали благоухание и красота. Във водата играели цветни рибки, които блестели като кристали и пръскали златиста, сребриста и червени светлини. Пещерата се разклонявала в заплетени коридори, големи сводести зали и чертози, украсени със злато и елмази, с дърво и сребро и блестящи скъпоценни камъни. Те издавали най-ярки цветни светлини; червени, жълти, сини, оранжеви, бели. От таваните висели различни позлатени канделабри, накичени със седефени плочки и бисерни нанизи. Подовете били постлани с дебели постилки от папрати и пътеки, изтъкани от лиани и диви лози.

При змея слугувала престаряла баба магесница, която се грижела за страшния крилат змей. На тази магесница била поверена откраднатата мома да я гледа и пази.

Благуна по цял ден плачела. Тя не можела да се успокои, въпреки че била заобиколена от разкош и богатство. Тъгувала за своята свобода, за своите скъпи дружки и най-вече за своя левент избраник, когото обичала много. С нищо не можели да я утешат... Минали дни и седмици, но Благуна все плачела и молела змея да я пусне ... Змеят се принудил да поръча на един ковач вещак, да изкове железни опинци по мярка на момата. Когато били готови, змеят казал на Благуна:

— Щом толкова тъжиш за белия свят и за своя избраник, аз ще те пусна. Вземи тези опинци и когато ги скъсаш, ще бъдеш свободна. Зарадвала се момата и всяка вечер с магесницата излизали да ходят по каменната глама, за да стърже с тях по твърдия камък. Дни изминали оттогава. Пътека направила Благуна по гламата, но опинците не се скъсвали. Били изковани от яка фалковска стомана.

Благуна отново почнала да плаче. Реки от сълзи се изтичали от пещерата и дали началото на врелото. Най-после бабата магесница се съжалила над нея и една вечер й казала:

— Дъще, стига си плакала. Очите и хубостта си развали от плач. Слушай какво ще те науча, но да не си посмяла дума да отвориш пред змея, защото ще ме погуби. През деня ще държиш опинците в силния огън, където се готви яденето на змея, а през нощта ще ги потапяш в бисерните води на потока. Желязото няма да устои и ще се прояде ...

В същото време бедата по народа продължавала. Настъпила голяма суша. Слънцето препичало като из връшник. Зелено стръкче по полята и хълмията не оставало. Пукала се от жажда земята, съхнели посевите, вехнели тревите, унило свеждали вейки дърветата. Реки и потоци пресъхнали, чешмите замирали, капка вода не пускали, а чучурите гледали пресъхнали като избодени очи на човек. Сушата и гладът като страшен призрак се свивали във всеки дом... Хората нямало какво да ядат. Събирали жир по балкана и с ечмяна плява правели хляб. Когато се свършил жирът, правели качамак от комината на вшюто. Изгребали всички пращини и бъчвите изсъхнали без вино, защото грозде и тази есен не се родило.

По същото време се появила и чумата, която по съседите села изтребвала безмилостно хората. Народът я виждал като разчорлена жена с див образ да ходи по улицата и хорищата. Плачела, скубела си косите и кого хванела, го уморявала. Пускала отровни стрели и когото улучела, падал убиен ... зева, зева, зева и ... мрие. Бягали хората по пещери и хралупи, криели се из горите и усойните места, но нищо не помагало. Вкупом с тия беди, крилатият змей непрекъснато задигал добитък от стадата на пастирите и овчарите. Добитъкът намалял, сърни и елени се затрили... зайци вече не се виждали. Стъписал се народът, коя беда по-рано да избегне. Събирали се, умували, докато най-после неизвестно от къде се появила някаква старица, която мъдро ги посъветвала:

— Най-напред трябва змеят да се убие — рекла тя... злото идва от него. От чумата ще се отървете и селото ще се спаси от мор, ако намерите два момъка близнаци, два вола близнаци и две моми близнаци. Братята близнаци за една нощ трябва да направят рало. Двете сестри близнаци да изтъчат платно и да ушият ризи, в които да се облекат двамата братя близнаци. Всичко това трябва да стане в една нощ, от петли до петли, когато пропеят. И същата нощ с двата вола близнаци, двамата братя близнаци с ралото, което ще изковат, трябва да обиколят и забраздят цялото село.

Всичко лесно щяло да се свърши; и двата вола, и двата братя близнаци били намерени, но едната сестра от близнаците била грабната от змея и тя била Благуна.

— Не бойте се — казала отново старицата. Най-напред змеят трябва да се убие. Злото идва от него. Той прави глада, той пуска чумата и мори хората. А да убиете змея трябва да му приготвите примамка. Още тази нощ ще заколите младо юниче, ще извадите вътрешностите му и ще го натъпчете с прахан от букови дънери. Ще запалите прахана в единия край и всичко ще зашиете. Така приготвената примамка ще оставите пред входа на пещерата.

Така и сторили. Занесли младата юница със запаления прахан в нея и я оставили пред пещерата. Вечерта крилатият змей излязъл рано и като видял готовото ядене, набързо изгълтал младото юниче. Праханта се разгоряла, огън пламвал в гърдите на змея и преди още да утоли жаждата си, със страшна сила се пръснал, та ревнала цялата чупренска котловина. Скалите потреперали и водите и изворите потекли ...

Пуснал се момъкът в Пещерата. Намерил своята Благуна и всички се заели с усилена работа. Двете сестри близнаци изтъкали платното и ушили двете ризи за братята. Двамата братя през това време изковали дървеното рало, облекли ушитите ризи и посред нощ започнали да браздят синурите на селото. Едва успели да съединят двата края на браздата и от съседните дворове петлите започнали да пеят ...

Така селото било спасено от чумата, а добитъкът запазен от змея.

Като станало това чудо, старицата изчезнала. А селото цяла седмица изкарало във веселие и гуляй, защото Благуна и нейният избраник дигнали такава сватба, каквато и досега не била запомнена в село Чупрене.

А старата магесница в пещерата, като видяла какво чудо настанало, така се и вкаменила.

Пътеката по гламата и сега се вижда от шосето за Чупрене. По нея змеят се е движил и Благуна вечерно време е стържела железните си опинци.