Йона

Йона 

Автор: Кръстьо Джонов

Владетел на равните поля от междата на село Гомотарци до рова, в който се отклоняват част от водите на река Дунав, бил Кирин бег.

Бегът бил над два метра висок. Но едрото му и надуто шкембе не позволявало да се види никога истинският му ръст. Главата му била гола. Ушите му малки, кръгли, приличали на два изсъхнали букови листя, залепени от двете страни на силно нагънатата кожа на главата му. Очите му били малки, като че били откраднати и донесени отнякъде за тази голяма глава.

Обичал бегът всичко, което видял наоколо, да бъде негово.

Един ден в селото на хорото той видял оная мома, за която мало и голямо по този край песни пеело, приказки разказвало. Ахнал бегъл. Бръкнал в джоба на антерията си, извадил оттам новите си очила, сложил ги на очите си и повече от час не снемал поглед от Йона.

На другия ден повикал шест души художници. Дал на всички по пет жълтици, пуснал ги да рисуват, а на оня, който най-сполучливо Йона нарисува, обещал да му даде още 10 жълтици.

Шестте портрета били готови, ала никой не успял да вземе останалите още десет жълтици, защото никой не успял да нарисува Йона такава, каквато била и каквато бегът на хорото я видял.

Тогава бегът повикал при себе си всички знатни хора от селото и казал, че ще им намали данъците на половина, ако успеят Йона да склонят по мирен начин или насила жена да му стане. Дал им за тази трудна задача десет дена и ги пуснал. Изминали десете дена. При бега се явили само знатните хора от долната махала. Те съобщили, че са съгласни, че са готови всичко да направят, Йона да предадат. Но знатните хора от горната махала отказали. Не била съгласна и Йона. Тя казала, че жива в огъня ще изгори, че е съгласна с тялото си рибите в Дунава да нахрани, отколкото жена на бега да стане.

Хубавица била Йона. С хубостта си тя красяла целия крайдунавски край. През есента и зимата младежи с каруци и шейни напускали всякаква работа и чак от Делейна, Балей, Брегово и Врън идвали да я видят. Свирели и пеели с часове на пътната й врата. Йона излизала. Младежите се радвали на голямата й хубост, давали й богати дарове и късно, когато образът й хубав се запечатвал в съзнанието им, се връщали в своите родни домове.

Йона била колкото хубава, толкова и умна. Работлива и храбра. На няколко пъти тя ходила в Московието. Говорела французки. Стреляла с пушка, яздела кон.

Съобщили на бега, че хората от горния край се вече приготвят за борба. Голяма, тридесетметрова кула скеле там, в средата на селото за една нощ построили. На върха на скелото наблюдателница сложили, а от наблюдателницата сама Йона команди щяла да дава. Всичко било готово, за отбрана горнокрайчани зачакали.

Разсърдил се бегът. Събрал всички турци, всички българи мъже от долния край и с тях нападнал хората на Йона. Шест дена и шест нощи жив турчин скелото не могъл да доближи. Тогава бегът прибягнал до хитрост. При себе си той повикал братовчеда на Йона, Крачун. Скланял бега Крачун, подкуп богат му обещавал, а най-после Кирин бег посочил едно бакърено кринче пълно със злато. Грабнал една шепа, подал я на Крачун и му казал, че останалите пари ще бъдат негови, когато бегът получи Йона. Светнали очите на Йониния братовчед. Грабнал той златните монети, изсипал ги в една кърпа, сложил кърпата в пазвата си, целунал ръката на бега и полетял.

Три дена и три нощи Крачун и неговите другари пълзели. Служели си ту с хитрост и измами, ту с оръжие. Минавали през ровове, криели се по плевни и яхъри. Изпращали при Йона близки и познати и чак на четвъртата утрин, когато гъстата мъгла като сив похлупак закрила високото скеле, Крачун бил въведен във високото скеле на Йона.

Пред нея той заплакал с глас. Казал й че хората от цялато долна махала са напуснали селото. Тръгнали са нови селища да търсят, а Крачун при Йона изпратили, съвет от нея да вземе. На Йона той казал, че тук пристигнал с още единадесет момчета. Всички смели, храбри и готови всяка нейна заповед да изпълнят.

Гледала Йона дълго. Мислела много. Най-после, когато той й посочил голямата пресна рана, която имал под коляното на левия си крак, за която рана разказал, че получил от хората на бега, когато Крачун отказал срещу своята братовчедка да се бие. Тогава умната братовчедка повярвала. В лицето на своя първи братовчед тя не могла да откри предателя.

Прегърнала Крачун. Целувала го дълго. Поверила му всички тайни входове и го помолила той с хората си да остане в стража, а нейните хора, които били доста изморени, да отидат да си починат.

— Изморени сме доста и ние, но ще приемем тази чест — престорено отговорил Крачун.

През деня ръмел силен дъжд. През нощта паднала тъмна и непрогледна мъгла.

Когато охраната потънала в дълбок сън, Крачун и неговите другари дали знак на Кирин бег, че са готови. Според уговерката те запалили близката купа сено, после започнали страшно клане. Нападнал веднага и бегът със своите хора.

Разбрала Йона измамата, но било късно. За да не я хванат жива, тя отворила една тайна вратичка и скочила от тридесетметровата кула. Паднала долу и се разпръснала. Изплашили се всички. Изплашил се и бегът от смелостта и решителността на хубавата мома. Повикал своите хора и се прибрал в конака.

На другия ден при него дошъл Крачун с другарите си. Поклонил се отдалече и поискал да получи оставалите жълтици.

Черен, грозен и навъсен бил бегът. Той дълго гледал в земята. Дърпал силно от опушеното си наргиле. Черен дим забулвал лицето му. После, без да вдига глава, плеснал три пъти с ръце. В конака влезнали няколко въоръжени заптиета. Бегът посочил предателите и казал:

— Вържете тия, избийте ги всички!

— Но, бего, уговореното, думата, бего! Ти виждаш, аз куцам, бего. Знаех, че моята братовчедка е много умна и ако не и покажех дълбоката рана под коляното на левия си крак, която един от другарите ми направи по мое искане, тя никога нямаше да ми повярва. Злато ти ми обеща, а сега за награда искаш да ни погубиш.

Бегът вдигнал глава и продумал:

— Златото ти щеше да получиш, ако аз бях получил Йона. Аз загубих най-скъпото за мен, загубих Йона. Сега е твой ред ти да загубиш живота си.

Дълго време историята за Йона се помнела по този край.