Муков ден

Муков ден се празнува в средата на февруари и е езически празник, част от култа към славянския бог Волос, който е покровител на стадата. Празнува се за здравето на воловете- да не ги лови "влас" (болест на червата и стомаха), но не само. Вярвало се е, че така се осигурява здраве през цялата година за хора и животни. Приема се и като празник на овцете, но вече свързан не с болести, а с качеството на вълната. Празнуването на празника цели да не се раждат овце с груба вълна.

Празникът е съпроводен с някои забрани - жените не предат, мъжете не впрягат волове.

На този ден от жените се пекат два обредни хляба, които се украсяват. През това време мъжете почистват обора и изчесват животните. След като са готови, с хлябовете се минава с тях през оборите и те се забучват на рогата на воловете. Единият от хлябовете остава в обора, а другият се дава на съседите. При раздаване на хляба има останал такъв обичай хората да се ритат, бодат с глави и мучат. Друга традиция на същия празник е да се "сече влас" - замахва се с брадва и в същото време се мучи. Затова е и такова името на празника - Муковден. След това воловете се водят на водопой на реката.

След водопоя се събира цялото семейство и всички прави ядат от трапезата, която жената е сложила. Едновременно с храненето децата мучат, ритат с крака, а мъжът казва: „Ла се влачи влас, в дьн' Земя да се завлече, ама от нашата къща да не повлече!".

Автор: torlak © 2011