Преди много време живяла една старица. Никой не знаел, колко точно била стара. Тя била толкова стара, че всички я възприемали така, сякаш винаги я е имало и винаги ще я има. Била особена и все отбягвала хората. Живеела в къща, намираща се малко настрана от селото и била толкова потайна, че може би заради това дори и името и никой не го знаел. Или може би била толкова стара, че онези, които някога и знаели името, отдавна са били сред мъртвите, а тя сама повече на никого не се представила.
За нещастие или пък за късмет на някой, кой знае, случило се така, че покрай къщата на особената старица по нощно време преминал пътник. От къде да мине, за да нощува в селото- незнаел. И затова се бил загубил. Замръкнал без подслон и в отчаянието си, се насочил точно към тази къща.
Но още преди да успее да се приближи, се оказал неприятно изненадан- старицата въоръжена и с намерение да го убие, скочила на гърба му. Но не била достатъчно бърза и нападението завършило фатално за нея. Убил я.
Разбрало се, че къщата на въпросната старица е пълна с човешки кости. Според легендата, от тогава името на селото е "Вещица".
Автор: torlak
-----
Туй селце Вещица е действително: община Белоградчик, Област Видин.
----------
Копирам и каквото е написано за селото в уикипедията (в началото мислех да оправям правописните грешки на незнайния автор на твърденията, но после се отказах Упс ), нищо че то някак не отговаря на това, което на мен ми е разказвано и което аз знам:
"История
В селото се разказвала някога легенда за турчин който имал чифлик на това място, обикаляйки земите си той видял няколко българки които се къпели в месната река, консерватизмът на тогавашното общество не предлагал подобни гледки, по тази причина турският чифликджия избягал викайки "Вещици..Вещици..!!!".Според тази легенда селото води своето начало от турски чифлик (широко разпространени в северозападна България през ХVІІв.). Доказателство за това са множеството Турски наименования на местности около селото: Османов дол, Омеров връх и др. Най-вероятно чифликът бил изоставен от турския си собственик още преди освобождението. Заселилите се български работници около него постепенно изградили населеното място. Първоначално то било разделено на три махали които по-късно се слели в едно село. Най-голяма населеност и развитост селото има в периода след освобождението до края на комунистическия режим. В новата си история селото се обезлюдява бързо като от някогашното голямо население са останали малцина жители. Автор: Петър Найденов
Религии
Всички жители на село Вещица са православни християни. За съжаление селото никога не е разполагало със собствен храм.
Културни и природни забележителности
В миналото селото е разполагало с една интересна и уникална забележителност. В местността "Царицин гроб" или "Царица" се намирал стар паметник (голям камък с издълбани върху него орнаменти)потвърждаващ популярната в северозападна България легенда за бягството на последната българска царица от Белоградчишката крепост. Според същата легенда царицата заедно със своята свита избягала през тунел водещ към гореспоменатата местност където била погубена от причакващите я турски войски. За наше съжаление камъкът обозначаващ трагичното събитие е откраднат от иманяри в началото на 90-те години на ХХв.
Редовни събития
Съборът на селото е по време на православния празник Св. Дух"
Няма коментари:
Публикуване на коментар