Арменци ли са торлаците? Какво доживях да прочета!

Току що се сблъсках с писанията на един такъв човек - д-р Едуард Селян. Той от своя страна правил що правил и достигнал до един доста странен за мен извод.

А именно, че току виж торлаците сме били арменци. Налучквацията на букви с цел "доказване" на арменска връзка, е в трагикомични размери.

Бог Тор и торлаци! Така всичко е точно! И по арменски!

 

Да си знаете, че и викингите също май са торлаци, следователно са арменци. Защото в допълнение към тезата си, докторът твърди, че торлаци идва от бог Тор, който явно бил в тесни връзки с някакъв си стратовулкан Тондрак, местонахождащ се в Историческа Армения.

Ето защо си позволих да украся публикацията си с бог Тор, в детски вариант. И с Мьолнир, че как иначе Тор без неговия чук!

Бъдник и Коляда

Преди да започна този материал, искам да уточня, че старецът в червени дрехи, наречен Дядо Коледа, е измислен от Кока - Кола с рекламна цел през 1920г. Католическата църква, в стремежа си да се пребори с почитания в цяла Европа Дядо Мраз, подкрепя измислицата на Кока - Кола. След това почват вицовете с крайно изречение: "Отче, виж там кога ни изтича договорът с Кока - Кола, за да може да вземем пари и от хлебозавода". 

Що се отнася до Дядо Мраз... Той не е измислен в СССР. Това е древен дух, въобще не  е задължително да е точно дебел, стар и в червени дрехи (основно дрехите били сини, по-рядко зелени, сиви, също и други цветове), който е добър, помага на хората. В него се е вярвало из цяла Европа, както вече споменах.

И докато няма като реална традиция нито Дядо Коледа, нито Рождество, то има реална традиция за Бъдник и Коледа. 

Горѐшляци

Горѐшляците са празници, които се падат в края на месец юли. Те се празнуват в продължение на 3 дни. Посветени са на влагата и на огъня и вълците. Трите дена са известни като Чурлѝга (влага), Пърлѝга (пърли, изгаря) и Марина Огнена (на св. Марина). 

През тези дни се е приемало, че не трябва да има огън в къщата, защото така ще се предотвратят пожари в бъдеще. Няма да изгори реколтата, нивата, няма да се подпали къщата.

За целта в първия ден на поредицата празници, всеки огън по домовете е бил угасяван и не се е палил до третия ден. На третия ден се пали т.нар. жив огън в центъра на селото, който не е обикновен огън. 

Северозапад - торлашко - снимки

На снимките по-долу:

Северозапад - торлашко

Торлашко

Снимките са взети от: photo-cult.com

Автор на снимките: Matio

Торлаци- произход на наименованието

Торлаците са етнографска група. Така е приела официално българската държава. Етнос - чужд народ, който живее в пределите на дадена държава и графос - пиша. Това автоматично изключва само по себе си версията за прабългарски и за тракийски произход на името. Но въпреки това изследователи като Комитска, налагат следната линия: 

""Торлак", "торлашки" са думи с арио-алтайски произход. Според някои автори "торлак" е славянизираното наименование на тракийското племе трибали. Други изследователи свързват употребата на названието "турес" с тракийско, дако-мизийското му значение на кула, крепост, замък. До днес се употребява от това население думата "турла" за открита, висока, кръгла кошара. Учени като И. Басанович, Евг. Тодоров, Ив. Коев, М. Николова въз основа на физическия тип, расови белези, езика, топонимията, остатъци от старинни вярвания и представи свързват торлаците с древно тракийско население, обитаващо тези места.

Пога̀ншляк

Паганац (поганац) - това е думата за мишка в торлашкия. Както си подсказва името, този празник е посветен на мишките.

Възникнал е от езическото вярване, че е възможно мишките да бъдат овладявани, така че да не нападат зърното.

Празникът започва в началото на месец март и продължава от един до три дена. 

С кал (пръст) се маже по огнището, ъглите в стаите, а също и на прага на вратата. Това действие се извършва на затворени очи. Вярвало се е, че посредством него се мажат всъщност очите на мишката. Така тя ще остане сляпа за през годината и няма да нанася вреди.

Автор: torlak © 2011

Мечкин ден

Този празник е в чест на мечката. Празнува се в края на ноември и бележи началото на зимата.

На сутринта на този ден се вари царевица, а като се свари, се хвърля към комина на къщата с думите: 

"На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците!"

Мечката, освен като страшна към хората и стоката (животните), е възприемана и като пазителка. 

Вярвало се е също така, че в мечите пещери мечките пазят имане.

Автор: torlak © 2011 

Среди зима

Празнува се в края на януари. Считало се е, че тогава е средата на зимата и от там е и името на самия празник.

Посветен е на предпазването от болести, затова се е колила черна кокошка и са се пекли обредни питки, които са набождани леко отгоре с вилица, за да не се "надупчат" децата от шарка. 

Питките се ядат от семейството, а и се раздават на съседите. 

Перата на кокошката се запазват, заради вярването, че те притежават лечебна сила.

Автор: torlak © 2011 

Муков ден

Муков ден се празнува в средата на февруари и е езически празник, част от култа към славянския бог Волос, който е покровител на стадата. Празнува се за здравето на воловете- да не ги лови "влас" (болест на червата и стомаха), но не само. Вярвало се е, че така се осигурява здраве през цялата година за хора и животни. Приема се и като празник на овцете, но вече свързан не с болести, а с качеството на вълната. Празнуването на празника цели да не се раждат овце с груба вълна.

Празникът е съпроводен с някои забрани - жените не предат, мъжете не впрягат волове.

Бробняч

Бробняч - магьосница

Това са били местните билкарки-лечителки. Известно ми е суеверие, че през нощта не се пее, защото бробняч обикаля и ще отнеме гласа на пеещия.

Автор: torlak © 2011