Горѐшляци

Горѐшляците са празници, които се падат в края на месец юли. Те се празнуват в продължение на 3 дни. Посветени са на влагата и на огъня и вълците. Трите дена са известни като Чурлѝга (влага), Пърлѝга (пърли, изгаря) и Марина Огнена (на св. Марина). 

През тези дни се е приемало, че не трябва да има огън в къщата, защото така ще се предотвратят пожари в бъдеще. Няма да изгори реколтата, нивата, няма да се подпали къщата.

За целта в първия ден на поредицата празници, всеки огън по домовете е бил угасяван и не се е палил до третия ден. На третия ден се пали т.нар. жив огън в центъра на селото, който не е обикновен огън. 

Живият огън се пали винаги по много стар метод, представляващ триенето на 3 броя сухи клони един в друг. Обикновено е избирана липа. Два от клоните са забити в земята. На тях са издълбани дупки, в които да се забучи третият клон и да се трие в тях. Третият клон се омотавал с въже, така че да може да се върти и чрез триене да се запали живият огън. 

Запаленият жив огън се приема като притежател на очистителна сила. От него си взема всеки жител на селото и подновява огъня в огнището на дома си. 

По времето, когато празникът се е зародил, проблем са били не само летните пожари, а и вълците. Затова една част от празника е съпроводен с тях и със страха от нападения над животни и хора. Вярвало се, че през празника в чест на вълка не трябва да се работи. Така вълците ще са по-милостиви и няма да нападат.

Църквата се е намесила и е повлияла на начина, по който се празнуват тези иначе въобще не християнски празници. Ето защо третият ден е посветен на Св. Марина, която според християнските разбирания е повелителка на огнената стихия и закрилница от пожари.

Подобен обичай се наблюдава и в други краища на България, но се празнува с някои  различия, като на места и имената на дните са по-други.

Автор: The Shadow (стар ник torlak) © 2018